Салата "Пролетна умора"

Необходими продукти:

• Салата Айсберг
• Морков
• Репички
• Зелен Лук
• Червено зеле
• Каперси
• Сушени домати в олио

Нарязвате, разбърквате, овкусявате и получавате това:

Салата Айсберг

 

Салата Айсберг е зеленчук тип зелена салата, който принадлежи към семейството на марулите. Познат е в европейските страни отдавна, но едва в последните години набира популярност и в нашата страна.
Салата Айсберг се характеризира с отлични вкусови качества, малко калории и много витамини. Освен всичко друго, тя е много по-издръжлива от обикновената маруля.

Състав на салата айсберг

Салата Айсберг е много добър източник на фолиева киселина, но съдържа малки количества витамин С. По-тъмните външни листа са богати на бета-каротин. Количеството на витамините Е и К в този зеленчук са повече, отколкото при всеки друг. Салатата айсберг е богата и на калций, витамини В и витамин РР.

Избор и съхранение на салата айсберг

Избирайте Салата Айсберг, която изглежда тежка за размера си, с пресни листа, твърди на допир и без загнили участъци. Съхранява се в найлонова торбичка в хладилника.

Готвене на салата айсберг

На първо място се премахват външните листа, както и кочана на салатата. Листата старателно се измиват и се подсушават, след което са готови за кулинарна обработка.
Салата Айсберг се съчетава много добре с различни продукти. Традиционно може да се поднася овкусена със зехтин и оцет. При обработката на салатата се препоръчва листата да се накъсват, вместо да се режат, за да се запазят полезните вещества в тях. Малките чери доматчета са чудесно допълнение към свежата и хрупкава салата айсберг.

Моркови

Морковът е растение с дебел, месест корен с наситен цвят, който расте под земята и тънки зелени листа, появяващи се над земята. Макар че обикновено се асоциират с оранжев цвят, в действителност, морковите растат в множество различни цветове, включително бяло, жълто, червено или пурпурно.
Морковите принадлежат към семейство Сенникоцветни, към което принадлежат още и пащърнак, копър и кимион. Познати са над 100 различни сорта моркови, които се различават по размер и цвят. Корените на морковите имат хрупкава текстура и сладък, с аромат на мента вкус, докато зелените му листа са със свеж вкус и леко горчиви.

Състав на моркови

В морковите се съдържа голямо количество летицин и пектин.
Морковите са отличен източник на провитамин А. Те са много добър източник на витамин С, витамин К и диетични фибри. 1 чаша или 122 гр. моркови съдържат 52, 46 калории, 1.26 гр. протеини и 0.23 гр. мазнини.
Морковите са богати и на витамините В1, В2, РР. В тях има много ензими, терпени, етерични масла и минерални вещества - натрий, магнезий, фосфор, калий, йод, желязо. В морковите има мед и манган.

Кулинарна употреба на моркови

Морковите са много полезен и вкусен зеленчук, който намира широко приложение в кулинарията. Те могат да се консумира и сурови, но преди това трябва да се измият и обелят. Морковите влизат в състава на много салати - най-известната от които е салата зеле и моркови. Моркови се слагат на много зеленчукови и месни ястия, а вкусът им е неотразим.
Морковите се използват и в редица прясно изцедени сокове - както зеленчукови, така и плодови. В традиционно приготвяните зимни туршии морковите заемат почетно място.

Ползи от моркови

Изследвания показват, че храните с високо съдържание на каротеноиди водят до намаляване на риска от сърдечни заболявания;
Бета каротинът, съдържащ се в морковите, помага за защита на зрението и особено на нощното виждане. След като бета каротинът се превръща във витамин А в черния дроб, той пътува до ретината, където тя го превръща в родопсин - лилав пигмент, който е необходим за нощно виждане.
Каротеноидите са полезни и по отношение на оптималното здраве - приемането на висока доза каротеноиди е свързано с 20% понижение на риска от рак на гърдата в постменопаузата, както и до 50% намаление на риска от рак на пикочния мехур, на шийката на матката, на простатата, дебелото черво, ларинкса и хранопровода.
Изследвания показват, че физиологичните нива, както и приеманите с храната каротеноиди, могат да бъдат обратно свързани с инсулиновата резистентност и високите нива на кръвната захар.
Съдържанието на фалкаринол в морковите спомага за опазване здравето на дебелото черво и води до намаляване риска от рак;
Изследвания показват, че както пушачите, така и пасивните пушачи е необходимо да приемат храни богати на витамин А, като морковите, за запазване на своето здраве, тъй като канцерогена в цигарения дим, наречен бензо (а) пирен, предизвиква дефицит на витамин А.

Витамин В помага за добра памет и способност за концентрация. Той подпомага организма в ежедневната борба със стреса. Витамин Е е друга важна съставка на морковите, която се бори с малокръвието.
Редовната консумация на настъргани моркови, овкусени с масло и сметана, както и морковения сок повишават защитните сили на организма срещу инфекции.
Съдържащата се в морковите целулоза помага в грижите за стройна фигура, подпомага отслабването и освобождава тялото от вредните токсини.
Зеленчукът е много полезен за диабетиците, които страдат от дефицит на витамин А. Абсолютни всички части на моркова са полезни, дори зелените листа и корените. Морковът се отличава от другите зеленчуци с повишеното си съдържание на калиеви соли, които са жизнено необходими при проблеми със сърцето, бъбреците и кръвоносните съдове.

Репички

Още преди 3000 години репичките са били култивирано насаждение. Около 1000 г. пр. н.е репички са се отглеждали в земите на Централна Азия, откъдето произхождат. В самото начало репичките са били популярен зеленчук в Гърция, Египет, в Римската империя, в земите на днешен Китай та чак до Япония. Червените грудки на репичките остават един от най-консумираните, полезни и предпочитани зеленчуци и до днес, като най-често репичките се консумират в периода на пролетните салати.
По своята същност репичките са едногодишно кореноплодно зеленчуково растение. Те произхождат от семейство Кръстоцветни. Латинското наименование на репичките е Raphanus sativus var. Radiculа. В най-обши линии репичките оформят две групи сортове - европейска и китайска, като в България се култивират европейските сортове, но по пазарите може да се намерят и видове, отглеждани и внесени от Китай.
Популярността на репичките като предпочитан за трапезата зеленчук се дължи най-вече на особения и специфичен вкус, който имат, на голямото им богатство на полезни вещества, които съхраняват и укрепват здравето на човек. Тръгнали от земите на Централна Азия, репичките днес се отглеждат в абсолютно всички географски ширини. Причината за това е, че репичките са издръжлив и не дотам претенциозен зеленчук. Репичките са студоустойчиви и светлолюбиви растение, като вегетационният им период е сравнително къс.
Репички могат да се отглеждат както на открито така и в оранжерийни условия. В България репичките най-често се отглеждат през късната есен и през ранната пролет. Сред популярните сортове репички, които се предпочитат за обработка у нас са: „Сакса 2“, „Софийски превъзходни“, „Любими“, „Бисер“, „Червени с бели опашки“ и др. Репички се отглежда лесно, като не изискват много грижи и постоянно специално внимание. Кореноплодите са готови за прибиране за около 25-30 дни след поникването на растението.

Консумират се плодовете на репичките. Тези кореноплодни имат дребни плодове, като формата им може да бъде овална, конусовидна или цилиндрична. На цвят репичките са най-често розово-червени, като могат да бъдат оцветени или само в розово, червено, виолетово или от комбинация от тези цветове. Плодът на репичките отвътре е бял и плътен. Репичките са сочни, крехки и свежи зеленчуци, особено ако се консумират пресни. Те са годни за консумация дълго време, след като са откъснати, но може да се образува т.нар. „изкуфяване”. Репичките често могат да бъдат нападнати и проядени от червеи. Белег за това са вишневочервени нишковидни петна, образуващи се по външната им обвивка.

Състав на репичките

Химичният състав на репичките определя те да са изключително богати на ензими, минерални соли и витамини. Този зеленчук има високо съдържание на витамин С - над 30 %. Богат е на гликозиди, етерични масла, натрий, калий, фосфор, никотинова и салицилова киселина. В репичките се съдържат още багрилото наречено антоцианин, придаващо хубавия им червен цвят. Богати са на пектин, целулоза, желязо, витамини А, В1, В2, В3 и РР.
100 г репички съдържат 16 калории, 0.1 г мазнини, 3.4 г въглехидрати, 0.6 г белтъчини и 15 мг витамин С.
Репичките стимулират храносмилането, като съдържащото се в тях етерично масло усилва секрецията на храносмилателните жлези, в резултат на което те не създават чувство на тежест в стомаха и са лека храна за стомаха на човек.

Избор и съхранение на репички

Когато купувате репички обръщайте специално внимание на тяхната обвивка. Нормално тя трябва да бъде свежа и без черни петна, които са сигурен признак за наличието на гнилостни процеси в самата вътрешност на зеленчука. Опитните кулинари съветват репичките да се съхраняват в хладилник, потопени в малко количество вода, или директно поставени в найлонови торбички.

Кулинарна употреба на репичките

Предназначението на този зеленчук е различно при отделните нации. В Китай например, един от сортовете репички се използва за добиването на олио, а в Индия се отглеждат заради големите ядливи плодове.
В нашата страна, малките репички са един от най-обичните пролетни зеленчуци. Те се използват най-вече в популярната зелена салата, а без тяхното присъствие тя просто не би била същата. Репичките може да се сложат и върху сандвичи, от тях се приготвя много полезен и целебен сок.
Репичките не са популярен зеленчук за консервиране. Репичките не са податливи на каквато и да било термична обработка, тъй като месото се скашква и загубва вкусовите си качества.

Ползи от репичките

Репичките са изключително полезни при доста здравословни проблеми. В много случаи имат благоприятен ефект при наличие на излишни килограми, високо кръвно и проблеми със сърцето. Ако страдате от някое от тия заболявания е доста добре да увеличите приема на репички до максимум. Ако не самостоятелно, то може да консумирате репичките в съчетание с маруля, пресен лук и чесън, а като добавка сложете и сварени яйца.

В някои случаи репичките са много ефикасен лек в борбата с простудни и грипни заболявания, като имат важна роля на противовъзпалително средство. Репичките имат болкоуспокояващ ефект в случаи на невралгия и радикулит. Една лесна рецепта за лек от репички при простудно заболяване е направата на сок от червените репички в комбинация с лук и мед.
Репичките са особено ценни за хората, болни от диабет. Сокът от репички е много богат източник на витамин С, което го прави много полезен в борбата срещу пролетната умора. Репичките стимулират дейността на черния дроб и бъбреците.
Учени от университета е Охайо установиха, че съдържащия се в репичките антоцианин има способността на забави растежа на раковите клетки при рака на дебелото черво.

Вреди от репичките

Като цяло репичките са безвредна храна, но потенциален риск съществува за онези хора, които имат непоносимост към някоя от съставките на иначе вкусните пролетни зеленчуци.

Зелен Лук

Съществуват растения, които са известни с лечебните си свойства. Едно от тях е зеленият лук, който повечето хора смятат за съвсем обикновен продукт.
Историята му е много интересна. Диворастящият зелен лук се е употребявал в Азия. Овчарите много се радвали, когато го намирали по пътя си.
По търговски път лукът попаднал в Египет, където станал култово растение. Хората започнали да му се кланят и дори му правели златни статуи.
Оттам лукът попаднал в Древна Гърция и се превърнал в лекарство, с което спортистите натърквали мускулите си преди най-важните за тях състезания.

В Рим воините консумирали много лук за сила, издържливост и предпазване от проблеми със стомаха. Зеленият лук, а също така и празът, са много полезни за здравето.
Лукът съдържа захар, при това повече, отколкото ябълките и крушите. Той съдържа и фитонциди, които убиват всички микроби и унищожават инфекциите.
Лукът съдържа и желязо. Хемоглобинът може да се подобри с помощта на салата от зелен лук. А ако добавите сварен черен дроб, резултатът ще надмине всички очаквания.
Зеленият лук съдържа кверцетин – антиоксидант, който се бори с много сериозни заболявания. Той е богат и на калий, който предпазва от сърдечно-съдови болести.
Освен това зеленият лук съдържа витамин С, провитамин А, белтъчини, етерични масла и витамини от групата В и РР. Всяка година трябва да изяждате по десет килограма зелен, лук и кромид. Така ще попълните запасите от необходими на организма ви вещества.
Хората, които страдат от болести на черния дроб и на стомаха, не трябва да се увличат от ястия с лук. Ако получавате киселини след консумация на лук, трябва да намалите употребата му. За да премахнете дъха на лук от устата си, хапвайте го с печени орехи, коричка хляб с олио или парченце лимон.

Червено зеле

 

Зелето е лесен и силен зеленчук за отглеждане. То е евтино и се намира почти в целия свят.
През годините зелето е изследвано и за него са открити питателната и лечебната му стойности. Напоследък бе установено, че то може да понижи риска от някои форми на тумор (като тумор на дебелото черво и рак на гърдата).
Хранителни съставки
Някои от хранителните съставки на зелето са следните:
- Зелето спомага за намаляне на теглото при някои хора. Това е поради съдържанието в зелето на витамин С, който спомага за изгарянето на мазнини, както и витамин В, който усилва метаболизма и по този начин помага на тялото да се освободи от мазнините.
- Ако някой се интересува от компонентите на нискокалорична диета, зелето стои на първо място в списъка. Една купа със зеле съдържа само 15 калории. Това определено е най – ниско калоричната храна.
- Съдържание на витамин А: Зелето е източник на витамин А, от който човешкото тяло се нуждае за здрава кожа и очи.
- Съдържание на витамин С: Поради високото съдържание на витамин С, зелето спомага за повишаването на имунната система така добре, както и участва в премахването на токсини от тялото и играе важна роля в горенето на мазнините.
- Съдържание на витамин Е: Витамин Е е познат с това, че поддържа кожата здрава, както и спомага за повишаването на въздуха в кръвните клетки. Достатъчно количество на витамин Е в едно тяло, помага за предотвратяването на акнето.
- Съдържание на витамин В: Това е съществен витамин за нервната система, както и за намаляването на стреса и повишаването на метаболизма.
- Пиенето на сок от зеле спомага за лечението на стомашни и чревни язви.
- Зелето е познато и като продукт, който поддържа кожата в добро състояние, което се дължи на съдържанието на витамин Е в него.
Съдържа също и количество от фибри и желязо, които спомагат за храносмилателния тракт и поддържат дебелото черво в добро здравословно състояние.

Това е без съмнение завършен списък с всички ползи на зелето. Той служи за обща оценка на зеленчука.
Преди време евреите са използвали изгорени листа от зеле за основна съставка на дезинфекциращ мехлем. В наши дни разпространените дезинфектанти са широко приложими. Първоначалнта полза на зелето в съвременния свят е при използването му в някои диети. Съществуват диети, които са основани върху действието на зелето.
Има много различни варианти на зелето. Зеленото зеле и червеното зеле са най – широко разпространени и са видовете, които са ни най-познати. Другите видове включват зимното къдраво зеле, китайското зеле Bok Choy и друг вид също китайско зеле – Напа, което се използва предимно в азиатската кухня.
Означава ли всичко това, че ако ядем само зеле, това ще е една чудесна диета? Разбира се, че не! Съществуват толкова много други зеленчуци с подобни хранителни компоненти. Включването на правилна част от зелето в някоя диета, би допринесло за ползотворни резултати и загуба на тегло.

Каперси

Макар и да мислите Каперсите (Capparis) за плодове или зеленчуци, те всъщност са цветните пъпки на почти 2-метров пълзящ храст, наричан бодлив каперсник (Capparis spinosa) от семейството на маслините и растящ по Средиземноморието. В свободно диворастящо състояние може да срещнете каперси в Алжир, Средна Азия, Иран, Кавказ, но тези, които обикновено достигат до България, са отглеждани в Южна Европа и Северна Америка.
Малките пъпки на каперсите за известни на хората от хилядолетия. Първото им писмено споменаване е приблизително към 2700 г. пр.н.е., а сведения за тях откриваме и в най-старата запазена кулинарна книга в света. За каперсите се говори дори в „Епоса за Гилгамеш”, който е един от най-древните паметници на литературата.
Съществува теория, според която думата „каперс” произлиза от гръцкото наименование на остров Кипър (Кипрос). Тези растения виреят в изобилие в Кипър, някои видове каперсници растат в Кавказ и по Кримските скали. Каперсникът е бодлив и удивително издръжлив на природни условия – справят се с жегата и соления морски бриз, а могат да растат и върху гол камък. Каперсник може да се види дори върху знаменитата Стена на плача.
Каперсите от гръцкия остров Санторини се смятат за най-добри на вкус, което се дължи на високото съдържание на вулканична пепел в почвата на острова. Обикновено за най-добри и ценни се смятат плътните малки пъпки с големина под 1 см дължина. Плодовете на каперсите са сладки и сочни и на вкус напомнят диня. Мирисът им е подобен на синаповия имат леко лютив вкус.
Цветните пъпки на каперсите се събират между април и май и престояват, след което престояват 3 месеца в сол или смес от сол и зехтин. Търпят обработка, след която придобиват тъмнозелен цвят. Каперсите се употребяват пресни или мариновани. Формата на малките пъпки каперси е овална и леко сплескана и леко издължена в едната страна. На пазара можете да намерите няколко сорта каперси, които носят името на географската локация, от която идват

Състав на каперсите

В 100 г каперси се съдържат: 23 ккал, 2.36 г белтъчини, 4.89 г въглехидрати и 0.86 г мазнини
Каперсите са завидно богати на витамини, фибри, органични киселини, а в пъпките му се съдържат около 25% протеини и едва 3% мазнини. В химичният състав на плодовете откриваме щедро количество на витамин С и йод и натрий. До 36% масло се съдържа обикновено в семената. Всъщност по време на преработка, каперсите не преминават под топлинно влияние, което позволява в тях да се запазят максимално полезните съставки.

Избор и съхранение на каперси

Каперсите са деликатни плодчета, събирането на които е доста трудоемка работа. Това предполага и сравнително високата им цена. Високо ценени в кулинарията са най-дребните каперси, а за първокласни се считат тези, които се отглеждат в Южна Франция. Отличават се със силен аромат и наситен лимонов вкус.
В прясно състояние каперисте трябва да са цели, твърди, напълно затворени и с тъмен, масленозелен цвят. Характерен за тези пъпки е синаповия и лют вкус. Често след откъсване стават кафяви, което налага да се обработят с медни соли, за да се обезцветят.
Ще познаете, че каперсите са стари и с лошо качество, ако са почернели, омекнали и безвкусни. У нас най-често може да ги закупите мариновани в бурканчета. Пресни каперси и нас няма как да намерите.

Кулинарно приложение на каперсите

Каперсите са ценна съставка в кулинарията и използването им се свързва с деликатно овкусяване на различни ястия. Използват се предимно в салати, в сосове за разни меса, риба или паста. Маринованите каперси могат дори да се консумират самостоятелно.
Малките каперси след беритба се сушат на естествена слънчева светлина преди да се потопят в марината.
Широко употребявания са в туршии, и като притурка към говеждо, пилешко и дивеч. За района на Кавказ е традиционна туршията от каперси. Кулинарната употреба на каперсите е най-вече за подсилване на вкуса на основната съставка в ястието, като обикновено те придават леко пикантен и специфичен вкус.
Още древните гърци сушили плодовете на каперсите и ги използвали за подслаждане на ястията. В солената марината вкусът и ароматът на плодовете на каперсите е прекалено остър. Във Франция и Англия младите филизи и листа на каперсника се използват в салати или за мариноване заедно с пъпките. Съществува дори и мед от каперси, който може да се опита на местата, където се отглеждат масово каперсник.

Ползи от каперсите

Както вече споменахме, пъпките на каперсите от хилядолетия се тачат като ценна храна и дори лекарство. Липсата на апетит лесно може да се пребори с шепа каперси преди хранене. Смята се, че дъвченето на каперси помага при зъбобол и като успокоително средство при нервни пренапрежения.
Приготвяната отвара от цветовете на каперсника може да помогне за бързо заздравяване на раните, оказва благоприятно действие за укрепване на сърцето.
Отварата от корените на растението също се счита за добро обезболяващо средство, а отварата от кората се прилага при неврози. Освен за зъбобол, каперсите имат положително влияние при заболявания на щитовидната жлеза, а маслото от семената на каперсите се използва за масажи. Пресните части от каперсника имат доказано съсирващо, антисептично и обезболяващо свойство.

Вреди от каперсите

Консумацията на каперси е непрепоръчителна при хора, страдащи от бъбречни, жлъчни или чернодробни проблеми.


Източни на информацията за продуктите: gotvach.bg